Припомняме откъси от легендарното слово на водача на Кубинската революция по време на съдебния процес срещу участниците в акцията, сложила началото на края на диктатурата на Батиста
Къдринка Къдринова 26 юли 2023 https://baricada.org/2023/07/26/cuba-moncada-70-fidel-castro/
Куба 1953-та е била обявена за „Година на столетието” – защото тогава са се навършили 100 години от рождението на националния герой, поета революционер Хосе Марти, наричан от кубинците Апостол на свободата.В страната обаче по онова време властва жестоката и корумпирана диктатура на Фулхенсио Батиста, извършил преврат на 10 март 1952 г. Гневни от газещия законността репресивен режим, който е пълно отрицание на идеалите на Марти и държи народа в бедност и безпросветност, млади революционери решават да предприемат бунтовническа акция с идеята тя да отприщи народно въстание. Водеща фигура сред тях е 26-годишният адвокат Фидел Кастро, който вече се опитвл по юридически път да оспори легитимността на управлението на Батиста, но на жалбата му не е бил даден ход. Ето защо Кастро и съмишлениците му решават, че в името на Марти и свободата на кубинския народ имат пълното право да подемат въоръжена борба срещу тиранията.
Тези млади идеалисти остават в историята като „Поколението на Столетието”. Под ръководството на Кастро на 26 юли 1953 г. те извършват дръзки нападения над две казарми – „Карлос Мануел де Сеспедес” в град Баямо и „Монкада” в град Сантяго де Куба, с цел атаките да станат началото на въстание срещу диктатора.
В Баямо нападението е осъществено от 21 младежи. Те не успяват да спазят плана за изненадващ удар – разкриват се при промъкването си в казармата, спъвайки се в купчина консерви. В битката загива един от тях, останалите са арестувани. Следват зверски разпити и мъчения. Десетима от младежите са избити от военните без съд и присъда.
В Сантяго де Куба замисълът за изненадващ щурм на „Монкада” също се проваля след случайно натъкване на челната група бунтовници на вътрешен патрул. В битката загиват деветима от общо 160 участници в атаката. 52-ма от нападателите са заловени веднага след разгрома на щурма. Подложени са на жестоки изтезания и са избити без съд и присъда. Други 48, включително Фидел Кастро и брат му Раул, успяват да избягат и няколко дни се крият из селски райони в близката планинска верига Сиера Местра, но накрая са заловени.
Общо 99 участници в атаките на казармите „Карлос Мануел де Сеспедес” и „Монкада” остават живи. 51 от тях са изправени пред съда. На 32-ма са наложени тежки присъди и са изпратени в строго охранявания затвор на остров Пинос (днес – Островът на младежта).
На процеса Фидел Кастро защитава сам себе си, другарите си и идеята на националното въстание срещу диктатурата. Речта става известна с последните думи от нея: „Осъдете ме, няма значение. Историята ще ме оправдае”.
Две години по-късно, опитвайки се да се представи на международната арена като демократ, Батиста решава да помилва и освободи осъдените за щурма на казармите. Доста от тях заедно с Фидел и Раул емигрират в Мексико, където вече създаденото под тяхно ръководство кубинско революционно Движение „26 юли” се заема с пряката подготовка за завръщане в Куба, започване там на партизанска война и сваляне на Батиста.