Добър ден, уважаеми гости.
Днес отдаваме почит на Хосе Марти по повод 131-вата годишнина от гибелта му по време на сражението при Дос Риос, на 19 май 1895 г., „с лице към слънцето“, както е предвещал в стиховете си, в сблъсък с испанските войници, докато се бори за независимостта на Куба. Хосе Марти, националният герой на Куба, най-универсалният кубинец, интелектуалният автор на атаката срещу казармата Монкада по време на нейната стогодишнина през 1953 г., основателят на Кубинската революционна партия, учителят, поетът, блестящият интелектуалец, дипломат и журналист.
За Хосе Марти, както за други достойни лидери на Кубинската революция, не говорим в минало време. Неговото дело и пример са актуални всеки ден, показвайки ни, че борбата продължава и пътят към независимост, който гордо избрахме и постигнахме на 1 януари 1959 г., остава нашата цел: „с всички и за доброто на всички“.
Днес идеите на Марти и делото на главнокомандващия Фидел Кастро Рус, чиято стогодишнина отбелязваме тази година, стават все по-актуални.
Събитието, което провеждаме днес, не само отдава почит на Хосе Марти. В настоящия международен и кубински контекст, нашето събитие е потвърждение на подкрепата за Куба, на солидарността с народа и правителството пред лицето на ескалиращите заплахи от администрацията на Съединените щати.
Голямата борба срещу американския империализъм винаги е била разбирана от Фидел като продължение на борбата, мълчаливо водената от Марти. Марти е разбирал естеството на зараждащата се сила в северната част на континента и опасностите, които тази сила е представлявала за Куба и за народите на Латинска Америка. Той е заявил, че негов дълг е „да предотврати навреме разширяването на Съединените щати към Антилските острови и с тази добавена сила да се стовари върху нашите земи в Америка“.
В момента Куба е изправена пред един от най-сериозните преломни моменти в съвременната си история.
Моята страна е заплашена от пряка военна агресия от страна на правителството на Съединените щати. Това не е параноя или погрешна оценка. Многократните изявления, направени от високопоставени служители, както и действията на самото правителство на САЩ потвърждават това.
Куба не е необичайна или изключителна заплаха за сигурността на Съединените щати, както е посочено в изпълнителните заповеди, подписани от президента Тръмп на 29 януари и 1 май тази година, което е умишлена лъжа. Куба е малка страна, която никога не е нападала друга нация, нито се готви да го направи. Моята страна е заплашвана и атакувана.
Основната цел на правителството на Съединените щати да свали кубинското революционно правителство не се е променила. Икономическата, търговската и финансовата блокада е централната ос на политиката му на максимален натиск срещу Куба, като се стреми да задуши икономиката ѝ, да генерира недостиг и недоволство, за да провокира социална експлозия, която да доведе до промяна в конституционния ред, законно установен от кубинския народ при упражняване на правото му на самоопределение.
Нищо не илюстрира престъпния и незаконен характер на блокадата на правителството на САЩ срещу Куба по-добре от вътрешния меморандум на заместник-държавния секретар Лестър Малъри от 6 април 1960 г.: „По-голямата част от кубинците подкрепят Фидел Кастро. Единственият предвидим начин да се намали вътрешната му подкрепа е чрез разочарование и недоволство, произтичащи от икономически трудности и материални затруднения. Трябва бързо да се използват всички възможни средства за отслабване на икономическия живот на Куба. Един начин на действие, който (...) постига най-голям напредък в лишаването на Куба от пари и доставки, с цел намаляване на финансовите ѝ ресурси и реални заплати, е да се провокира глад, отчаяние и евентуално сваляне на правителството.“
С това решение правителството на Съединените щати, чрез изнудване, заплахи и пряка принуда от трети страни, се опитва да наложи допълнителен натиск върху мерките за икономическо задушаване, въведени след първия мандат на Тръмп, за да се предотврати навлизането на горива в страната ни. Целта е същата като при налагането на блокадата през 60-те години на миналия век: „да се откажат на хората пари и доставки, за да се провокира глад, отчаяние и сваляне на правителството“.
С одобряването на изпълнителна заповед от 29 януари тази година, Съединените щати въведоха допълнителна и извънредна мярка, която се състои в налагане на тарифи на всяка държава, от чиято територия компании или бизнес организации изнасят гориво за Куба. На практика това се равнява на пълна енергийна блокада, която се добавя към вече засилената икономическа блокада и натрупването на нейните ефекти в продължение на повече от 60 години.
На 1-ви май правителството на Съединените щати издаде нова изпълнителна заповед, с която потвърди определянето на Куба като необичайна и изключителна заплаха за националната сигурност и външната политика на Съединените щати, което е явна лъжа.
За първи път тази заповед налага вторични санкции, които могат да бъдат прилагани срещу всяко лице, организация или компания, участващи в дейности, свързани с Куба, дори ако техните интереси в икономиката на САЩ нямат никаква връзка с моята страна. Това представлява изключително агресивна и безпрецедентна стъпка в екстериториалното прилагане на блокадата срещу моята родина.
Това е акт на война, равносилен на морска блокада. Това е действие, което причинява изключителни вреди на нашия народ и на всяко кубинско семейство, а също така оказва много сериозно въздействие върху нашата икономика.
Всъщност, това започна да ни вреди още от преди, когато американските военни командири започнаха да преследват, прихващат и конфискуват чуждестранни петролни танкери в Карибите и отвъд тях.
Това е не само престъпно нападение срещу Куба, но и срещу суверенните прерогативи на държавите. Това е неприемлив акт на сплашване срещу която и да е държава. Брутално засилената блокада има опустошително и неизмеримо въздействие върху ежедневието на кубинския народ. Това е акт на геноцид и колективно наказание, който причинява изключителни хуманитарни щети, страдания, лишения и изключителни трудности на кубинските семейства.
Вследствие на това Куба функционира при изключително неблагоприятни условия, които имат пряко въздействие върху живота на всички наши граждани. На първо място и най-вече е засегнато производството на електроенергия, което води до продължителни прекъсвания на електрозахранването, влияейки върху жизнеността на производството, основни услуги като изпомпване на вода и разпространение на храни и стоки от първа необходимост, комуникации, медицински услуги, образование, наземен транспорт и доставки на гориво за авиокомпаниите, извършващи полети до Куба.
В момента процентът на детската смъртност в Куба се е удвоил. До края на 2025 г. той е бил 9,9 смъртни случая на 1000 живородени. По подобен начин процентът на преживяемост при деца с рак е спаднал от 85% на 65%. Около 100 000 пациенти, включително 12 000 деца, чакат операция.
Забележително е да се види как кубинските семейства са се адаптирали към тези критични обстоятелства и как нашият народ, по креативен, иновативен, устойчив и решителен – но оптимистичен – начин, се изправя пред последствията.
Никой не бива да се съмнява в решимостта на кубинския народ да защитава своя суверенитет, независимост и самоопределение. Агресорите ще срещнат обединен народ, готов да се изправи срещу всяка агресия срещу родината ни.
Изправено пред настоящите заплашителни обстоятелства, правителството не остана безучастно. То актуализира и направи по-гъвкави разпоредбите за преките чуждестранни инвестиции в Куба. Отворени са нови възможности за кубинци, пребиваващи в чужбина, да участват в нашата програма за социално-икономическо развитие. Приоритет е даден на ускоряването на трансформацията на енергийната матрица на страната ни чрез инвестиции във фотоволтаични слънчеви енергийни източници, за което получаваме безценна помощ от приятелски страни.
Куба не е сама. Ние признаваме и дълбоко ценим всяка инициатива за набиране на средства, всяка кампания за осъждане на несправедливостта, всеки израз на подкрепа, организиран от различни региони, а в този случай и от нашите приятели в България. Всяко действие, което предприемате, достига до Куба като голяма прегръдка на надежда.
Куба сесъпротивлява! Куба не се предава! Знаем, че имаме приятели по света и тази сигурност ни кара да се чувстваме по-силни.
От името на кубинския народ изразяваме своята благодарност за многобройните изрази на подкрепа и солидарност, получени от нашите приятели в България и от кубинците, пребиваващи в България, много от които присъстват тук днес. Вярваме в съвестта на международната общност и нейния капацитет да се мобилизира срещу агресията и засилването на блокадата срещу Куба.
Тази година, в която отбелязваме стогодишнината от рождението на главнокомандващия Фидел Кастро Рус, близките отношения между народите на Куба и България трябва да бъдат запазени и укрепени като положителен пример за това какво може да постигне солидарността между братските народи.
Куба живее и ще триумфира, вдъхновена от примерите на Марти и Фидел!
Благодаря ви много!
