Г-н Президент, уважаеми постоянни представители,
Ние високо ценим лидерството на Китайската народна република в поддържането на международния мир и сигурност, спазването на международното право, запазването, укрепването и подходящото реформиране на Организацията на обединените нации, по-специално демократизацията, прозрачността и ефективността на Съвета за сигурност и овластяването на Общото събрание, както и в изграждането на многостранен международен ред, основан на суверенно равенство, справедливост и демокрация.
Доказателство за това са глобалните инициативи, насърчавани от президента Си Дзинпин, които ние подкрепяме, за справяне с настоящите предизвикателства чрез истинско многостранно сътрудничество. Свикването на този открит дебат допълнително демонстрира този ангажимент.
На 26 септември 1960 г. на Общото събрание на ООН главнокомандващият Фидел Кастро Рус заяви: „Нека философията на грабежа изчезне и философията на войната ще изчезне!“ Отново си спомняме за него в годината на стогодишнината от рождението му.
Господин Президент:
Как може да се говори за защита на централната роля на Организацията на обединените нации, насърчаване на мира и развитието и опазване на международния ред, основан на международното право и основните норми на международните отношения, с цел предотвратяване на нови конфликти, в които силните надделяват над слабите, без да се споменат геноцидът срещу Палестина, империалистическата агресия срещу Ислямска република Иран и войната в Близкия изток?
Правителството на Съединените щати всъщност е в позиция да подкопава международния мир и сигурност и да нарушава международното право и международното хуманитарно право по отношение на Република Куба.
Обвинителният акт срещу лидера на Кубинската революция, армейския генерал Раул Кастро Рус, е позорно морално и юридически произволно деяние поради злоупотребата с юрисдикцията на американските съдилища и манипулирането на мястото на свалянето на самолета, което се случи в кубинското въздушно пространство и териториални води поради терористичните и незаконни мисии, които самолетите често изпълняваха в нарушение на законодателството на САЩ, безнаказаността и съучастието на американските власти и незачитането на правото на самозащита на държавите.
Това е политически мотивирано, измамно решение, целящо да заблуди американски и чуждестранни граждани, 30 години след събитията, с подлата цел да се спечели тяхната подкрепа за военна авантюра срещу Куба за постигане на „смяна на режима“ или „изграждане на нацията“, както евфемистично го наричат сега.
Ембаргото върху петрола и енергията, което Съединените щати налагат на Куба, е еквивалентно по своите последици на морска блокада, което е акт на война и геноцид, подлагащ кубинското население на условия, заплашващи неговата цялост и съществуване. То представлява жестоко и безразборно „колективно наказание“, което в момента причинява смъртни случаи, както се вижда от удвояването на детската смъртност от 4,0 на 9,2 на хиляда живородени деца и намаляването на продължителността на живота на децата с рак от 85% на 65%.
Военна агресия би предизвикала кръвопролития. Хиляди кубинци биха загинали, защитавайки родината си и свещените си ценности и принципи, а млади американци също биха загинали, без кауза или идеал, които да защитават, въвлечени в насилие от империалистическа, неофашистка политика на господство, грабеж и завоевание.
Обръщам се по-специално към гражданите на Съединените щати, особено към младежите, и апелирам към техните човешки ценности, към техните пацифистки и благородни чувства, и ги моля да търсят истината и да не позволяват да бъдат измамени или манипулирани от елитарна, корумпирана и могъща клика в Маями, която не е представителна нито за американския народ, нито за кубинците, живеещи в тази страна, които категорично се противопоставят на варварството на войната и енергийната блокада.
Президентът, който даде тази заповед за военна атака, и държавният секретар и военният секретар, които я подбуждат, ще останат в историята като военни престъпници, преки извършители на престъпления срещу човечеството. Не може да се предложи оправдание за подобна агресия или за нечовешки, принудителни действия като нея, предвид тяхното хуманитарно въздействие. Оставете Куба да живее в мир!
В продължение на повече от шест десетилетия правителството на САЩ измисля претексти, за да се опита да оправдае престъпното си поведение.
То използва абсурдния аргумент да представя малкия, но символичен остров като предполагаема заплаха за националната сигурност на ядрената суперсила – идея, която противоречи на логиката и здравия разум и се основава на напълно лъжливи твърдения и инсинуации.
Както президентът Мигел Диас-Канел неведнъж е повтарял, Куба не е и не може да бъде заплаха. Тя не е враг на Съединените щати, нито пък иска да бъде, въпреки значителните различия с правителството им. Куба има дълбоки и братски връзки с американския народ и култура. Ще продължим топло и гостоприемно да посрещаме американските пътешественици, въпреки че правителството им ограничава техните свободи, и ще приветстваме американски бизнесмени и компании с конкурентни проекти да участват, без никаква дискриминация, в нашето икономическо развитие, въпреки че блокадата му пречи.
Сега обаче корумпирана и неморална плутокрация размахва мита за некомпетентността и предполагаемата корупция на нашето правителство, заедно с предполагаемата опасност от „хуманитарна криза“, като оправдание за чуждестранна намеса. Това е цинично заявено от самия палач, който по студен, злонамерен и умишлен начин провокира опустошителни последици с действията си, същите последици, каквито биха имали във всяка страна по света, независимо от нейния икономически потенциал, ниво на развитие или характера на нейната политическа система.
Въпреки липсата на напредък и добра воля, както и липсата на сериозност и последователност от страна на Съединените щати, ние оставаме готови да продължим разговорите, да разглеждаме двустранните въпроси без намеса във вътрешните ни работи, политическата ни система или изборите ни, и да се стремим към цивилизовано поведение и многостранно сътрудничество, особено по отношение на тероризма, трафика на наркотици, транснационалната организирана престъпност, безопасната и законна миграция, трафика на хора, взаимната икономическа компенсация и други въпроси.
Това е безпрецедентна и напълно неоправдана едностранна агресия. Чрез сплашване и „вторични“ санкции, приложими към трети страни, правителството на Съединените щати възнамерява да принуди всички държави да участват, против волята им, в неговите жестоки политики срещу Куба, което няма да се случи.
Призовавам международната общност да се мобилизира, за да предотврати хуманитарна катастрофа, която може да бъде наложена, независимо дали чрез силата на оръжието или чрез енергийното ембарго и крайното затягане на блокадата, които също убиват и причиняват страдания.
Призовавам Латинска Америка и Карибите да действат, за да запазят статута си на зона на мирa и да избегнат неблагоприятни последици, които биха дестабилизирали региона.
Време е за широко международно сътрудничество, надхвърлящо политическите различия, идеологическите подходи и историческите спорове, за да се поставят граници и да се предотвратят ексцесиите, които заплашват и вредят на националните интереси, хората и суверенните прерогативи на всички държави.
Глобалният Юг трябва да се бори за това и колективно да се защити от всякакви репресии, чрез колективен глас и действия и взаимно сътрудничество. Смирено моля : дойде време за солидарност с Куба, която винаги е била солидарна с всички, без да се обръща никога внимание на рисковете, понякога смъртни, нито на интересите или материалния недостиг.
Не намирам начин как да защитя основната роля на Организацията на обединените нации за насърчаването на мира и развитието, както и основната отговорност на Съвета за сигурност за поддържане на международния мир и сигурност и неговия принос за диалога и насърчаването на политически решения, без да настоявам този Съвет за сигурност поне реалистично да се опита да изпълни своя първичен и върховен мандат по отношение на военната заплаха и енергийната блокада срещу Куба. Нито пък мога да се въздържа да не насърча Общото събрание на Организацията на обединените нации решително да използва своите широки и решаващи правомощия, своя морален, правен и демократичен авторитет, предоставен му от народа, в ситуацията на Куба.
Нека никой не се съмнява, че ако този момент някога настъпи, въпреки че се надяваме това никога да не се случи, кубинският народ ще се бори докрай.
Родина или смърт, ние ще победим!
Благодаря ви много.
(Кубаминрекс – Министерство на външните работи на Куба )