Слава и чест на нашите герои, паднали в битка! (Възгласи: „Слава и чест!“)
Скъпи роднини,
Другари по оръжие и приятели на нашите бойци,
Съотечественици,
На 3 януари 2026 г., в най-тъмния час преди разсъмване, докато благородният ѝ народ спеше, Венецуела бе подло нападната по заповед на президента на Съединените щати Доналд Тръмп.
Отново се потвърждава, този път в собствената му родина, пророческата мисъл на Боливар, че „Съединените щати сякаш са предопределени от Провидението да измъчват Америка с нещастия в името на свободата“, както и предупреждението на Ернесто Че Гевара, че „на империализма не може да се има доверие, дори мъничко, никак“.
Бомби и отвличане бяха отговорът на Съединените щати на изявленията на венецуелския президент, който часове по-рано изрази готовност да води диалог по всеки въпрос.
Това беше тежка утрин за Куба, когато пристигнаха първите новини за коварната атака срещу няколко щата на братската страна, където стотици кубински сътрудници изпълняват своите мисии.
Минаха горчиви часове на възмущение и безсилие, след като стана известно, че президентът Николас Мадуро Мороc и съпругата му Силия Флорес са били отвлечени.
Ние, които приемаме смелите бойци от Личната охрана като част от нашето семейство и познаваме тяхната спартанска решимост да защитават живота, поверен на тяхната грижа, знаехме още преди да бъде потвърдено, че те ще се държат като титани до последната си битка. (Аплодисменти)
„Само през трупа ми ще могат да отведат или убият Президента“, бе заявил неведнъж старши полковник Умберто Алфонсо Рока, началник на малката група кубинци, които в онази утрин защитаваха президентската двойка с цената на собствения си живот. (Аплодисменти)
Те, заедно с бойците от Революционните въоръжени сили, които също паднаха под бомбардировките на нападателите, обобщават в своите забележителни служебни досиета всички качества, които отличават героите — кубинските герои! (Аплодисменти)
Така те прекрачиха националните граници, за да се превърнат в образци в историята на борбите за обединена Америка, мечта която Боливар и Марти така и не успяха да осъществят.
Свещените останки на нашите 32 сънародници пристигнаха вчера в родината, като вечни войници на интеграцията, на която сме обречени. Те са единствената възможна мярка за доблестта и характера на кубинците, верни на братството, изковано още от времето на Боливар, възвеличено от Марти и станало вече легендарно чрез съкровената връзка между Фидел и Чавес, лидерите на регионалната интеграция, която за няколко години ликвидира неграмотността, възвърна зрението и даде медицински грижи и възможност за развитие на милиони венецуелци и на други жители на нашата Латинска Америка и Карибския басейн. (Аплодисменти)
Организаторите на нападението и отвличането на президента Мадуро и съпругата му, прибягвайки до най‑омерзителните методи на фашизма, изплетоха гъста мрежа от лъжи и клевети срещу боливарските лидери, преди да се хвърлят малодушно върху Венецуела.
Пренебрегвайки открито границите на международното право, които до този ден гарантираше поне минимално цивилизовано съжителство между народите, настоящата администрация на Съединените щати отвори вратата към епоха на варварство, грабеж и неофашизъм, без да се интересува какво може да означава всичко това - повече война, разрушение и смърт.
Новината за агресията ни порази силно. Повече от 25 години Куба и Венецуела споделят идеали и дела в името на един по‑добър възможен свят, готови да завоюват пълна справедливост по пътищата на социализма, но всяка страна със своите методи и различни реалности.
Само онези, които не познават стойността на приятелството, солидарността и сътрудничеството, които се коват между народите, могат да объркат отношенията между кубинци и венецуелци с обикновен бизнес или вулгарна размяна на стоки и услуги.
Преди всичко, ние кубинците и венецуелците сме братя! (Аплодисменти.)
Да дадеш собствената си кръв и дори живота си за братски народ може да е странно за другите, но не и за кубинците.
Американски служители признаха с изненада, но и с нескрито възхищение, храбростта на тази шепа мъже, които, при явно превъзходство на силите и огневата мощ на противника, оказаха яростна съпротива на похитителите, като дори раниха неколцина от техните бойци и, доколкото знаем днес, извадиха от строя частично едно от техните транспортни средства.
Колкото и да настояват да възхваляват своите войници, маскирани с каски и бронежилетки, с уреди за нощно виждане, свръхзащитени от самолети, хеликоптери и рояци дронове, насред умишлени прекъсвания на тока, нападението на терористите от „Делта“ не беше разходката, която представиха пред света. Някой ден ще узнаем цялата истина, но дори Тръмп не успя да отрече, че неколцина от нападателите са били ранени.
Нашите смели бойци, с конвенционални оръжия и без други „жилетки“ освен морала си и своята вярност към изпълняваната мисия, се биха до смърт и нанесоха удари на своите противници! (Аплодисменти.)
Никой от тях не беше свръхчовек; те бяха достойни военни, възпитани в етичната школа на Фидел и Раул, в патриотизма, антиимпериализма и единството; наследници на идеите на Антонио Масео, който увековечи Барагуа със своя мъжествен отказ да преговаря за мир без свобода, и на Хуан Алмейда, който извика под дъжд от куршуми сред далечно поле от захарна тръстика: „Тук никой не се предава!!“ (Аплодисменти.)
Настоящият „император“ на Белия дом и неговият безчестен държавен секретар не спират да ни заплашват. „Не вярвам, че може да се упражни много повече натиск“, каза Тръмп, в мълчаливо признание за крайностите, до които е ескалирала блокадата, наложена на Куба вече повече от шест десетилетия.
„Да влезем и да унищожим мястото“, е това, което според тяхната имперска логика им остава, за да ни подчинят. Гротескната фраза, която предизвика дълбоко възмущение сред кубинския народ, може да се тълкува само като подстрекателство към безмилостно клане в една страна, която никога не е проповядвала омраза към друга.
Кубинският патриотизъм бе изразен много рано от Марти в стихотворението Абдала: „Любовта, майко, към родината / не е нелепата любов към пръстта, / нито към тревата, която тъпчат нозете ни; / тя е непоколебима омраза към онзи, който я потиска, / тя е вечна ненавист към онзи, който я напада“ (Аплодисменти)
Кубинският народ не е антиимпериалистически по учебник. Империализмът ни направи антиимпериалисти. Но не само Куба, светът ще става все по‑антиимпериалистически след това посегателство срещу всички международни норми, след тази обида към човешкия разум и достойнство, след този акт на престъпно високомерие, с който една суверенна държава е нападната от империя, презираща останалите народи.
Всички победи на кубинския народ са свързани със силата на единството. Всеки път, когато патриотичните сили са се разделяли, сме губили. Всеки път, когато са се обединявали – сме побеждавали. Враговете на нацията знаят това добре и затова залагат на разбиването на това единство.
Настоящите им заплахи ни напомнят за тези на почти всички американски администрации, контролирани от така наречените „ястреби“, привърженици на войната. Дали днешните „ястреби“ знаят, че революционната стратегия за отбрана, известна като „Война на целия народ“, се роди в отговор на най-тежките заплахи от други „ястреби“? Дали знаят колко инвестираха техните войнстващи предшественици в „ерата пост-Кастро“, след като се провалиха във всички опити да унищожат едно неразрушимо лидерство?
През последните дни младежите разпространиха масово в мрежите анекдота за рибата пикуа (баракуда), преживян и разказан от Фидел. Той разказва как, плувайки под водата, видял една пикуа да идва към него и първата му реакция била да отстъпи; но веднага размислил и се хвърлил към агресивната риба, която изчезнала от погледа му. Така трябва да се действа пред империята, която е пикуа, пираня, акула и хищник (Аплодисменти). Но подчертавам и повтарям един факт: именно кубинските младежи направиха това видео популярно в мрежите.
Тук сме - не един, а милиони продължители на делото на Фидел, на Раул и на тяхното героично поколение. Ще трябва да отвлекат милиони или да ни заличат от картата, и пак завинаги ще ги преследва духът на този малък архипелаг, който е трябвало да смазан, защото не са могли да го подчинят. (Аплодисменти).
Не, господа империалисти, не изпитваме абсолютно никакъв страх от вас! И не ни харесва, както каза Фидел, да ни заплашват. Няма да ни сплашите! (Аплодисменти.)
Като сноповете тръстика, завързани в центъра на герба, единството е най-мощното оръжие на нашата Революция.
Скъпи съотечественици,
Няколко другари, които бяха на първата огнева линия, вече са в родината, с тела, осеяни с шрапнели, като медали за храброст. Един от тях, подполковник Хорхе Маркес, беше този, който удари хеликоптер и кой знае колко от екипажа му. Направи го, стреляйки със своето противовъздушното оръжие, въпреки че беше ранен и кървеше обилно от единия крак (Аплодисменти).
Кураж е думата, с която всички описват сблъсъка с агресорите. И назовават старши полковник Ласаро Еванхелио Родригес Родригес, който оглави опита за спасяване на първите паднали, докато един от вражеските дронове не го порази. „Раниха ме. Да живее Куба!“ бяха последните му думи (Аплодисменти)
Когато изглежда, че светът погребва и последната си утопия, че парите и технологиите стоят над всички човешки мечти, че човечеството се уморява, точно в този миг 32-ма смели кубинци отдават живота си и се извисяват в яростна битка до последния куршум! До последен дъх! (Възгласи: „Слава!“) Няма враг, способен да уплаши такъв героизъм.
Обещаващата младост на повечето от падналите в бой ни припомня стиховете на Марти за осемте студенти по медицина, убити от испанската метрополия през 1871 г.: „Скъпи покойници, вие, които някога/бяхте мечтите на моята родина“. Всичко, което знаем за техните лични истории, за любовта и храбростта, които отличаваха действията им, за отдадеността и себеотрицанието, с които влязоха в бой, прави болката още по-остра, болка, която не стихва, а възвисява още повече патриотизма и щедростта на кубинците (Аплодисменти и възгласи: „Да живеят!“). Днес ненадминатата дефиниция на Марти, че „Родината е човечество“, има 32 нови лица, 32 нови истории.
Те не само защитиха суверенитета на Венецуела, президента Николас Мадуро и съпругата му Силия Флорес; те защитиха човешкото достойнство, мира, честта на Куба и на нашата Америка. Те бяха мечът и щитът на нашите народи срещу настъплението на фашизма. И ще бъдат завинаги символ, доказателство, че няма малък народ, когато неговото достойнство е толкова твърдо! (Аплодисменти) Благодаря ви за куража и примера, другари! (Аплодисменти)
Днес прегръщаме техните близки - майки, бащи, съпруги, деца, внуци, братя, сестри, баби и дядовци, техните другари по оръжие и приятели. Болката не се споделя, казваше Главнокомандващият на траурната церемония за мъчениците от Барбадос. „Болката се умножава. (…) И когато един енергичен и мъжествен народ плаче, несправедливостта трепери!“ (Аплодисменти и възгласи: „Несправедливостта трепери!“) Силвио пееше тогава: „Нека трепери несправедливостта, когато плаче каленият в битки народ на Фидел“.
Куба не заплашва и не предизвиква! Куба е земя на мира! Именно тук, в Хавана, и по кубинска инициатива, преди дванадесет години, по време на II среща на върха на CELAC, Латинска Америка и Карибите бяха провъзгласени за Зона на мира – едно постижение, брутално разкъсано от фашисткия удар във Венецуела.
Този стремеж към мир по никакъв начин не накърнява готовността за бой в защита на суверенитета и териториалната цялост. Ако бъдем нападнати, ще се бием със същата ярост, която ни завещаха поколения смели кубински бойци - от войните за независимост през XIX век, през Сиера Маестра, нелегалната борба и Африка през XX век, до Каракас в този XXI век. Не е възможна нито капитулация, нито отстъпление, както и никакъв вид разбирателство на основата на принуда или заплаха.
Куба не трябва да прави никакви политически отстъпки, и това никога няма да бъде на масата в преговори между Куба и САЩ. Важно е да се разбере: винаги ще бъдем готови за диалог и подобряване на отношенията между двете страни, но при равни условия и на основата на взаимно уважение. Така е било повече от шест десетилетия. Историята и сега няма да бъде по-различна!
На империята, която ни заплашва, казваме: Куба — ние сме милиони! Ние сме народ, готов да се бие, ако ни нападнат, със същото единство и ярост като 32‑та кубинци, паднали на 3 януари.
Съотечественици,
Да вървим единни! И пред паметта на техния героичен пример, нека се закълнем:
Родина или Смърт! Ще победим! (Възгласи: „Ще победим!“)
Родина или Смърт! Ще победим! (Възгласи: „Ще победим!“)
Родина или Смърт! Ще победим! (Възгласи: „Ще победим!“)
До победата винаги! (Възгласи: „Винаги!“)
(Възгласи: „До победата винаги!“ и „Да живее Революцията!“)
