На 16 ноември красавицата Хавана навърши 502 години. А ден по-рано – на 15 ноември – Куба официално се „отвори” отново, след година и половина строги антиепидемиологични мерки, наложили силно ограничена икономическа дейност, дистанционно обучение на учениците по телевизията, дълги карантини за всички, пристигащи от чужбина, което означаваше и почти замиране на носещия жизненоважни приходи туризъм... От 15 ноември всичко това отпада и кубинците отново могат да се радват пълноценно на живота. Защото въпреки крайно тежките условия на двойната блокада – американската и пандемичната – Куба успешно проведе масова ваксинация на населението, включително и на децата над 5 г., с три от общо петте свои собствени ваксини. 76% от от жителите на страната са с вече завършен ваксинационен цикъл, а близо 100% са ваксинирани най-малко с една доза.
Ето така можа да дойде новото начало на 15 ноември с превърналото се в истински празник завръщане на учениците по училищата и с първите пристигнали на острова гости от чужбина, които могат да влязат вече само със свой сертификат за ваксинация или с направен до 72 ч. PCR-тест, като отпада досегашното задължително минаване през такъв тест и на кубинското летище. Карантините за пристигащите пътници бяха отменени още на 7 ноември.
Сред първите кацнали на летище „Хосе Марти” в Хавана чужденци на 15 ноември беше и 75-членна група на американската неправителствена организация „Пастори за мир”, включваща представители на 21 щата. Те носят със себе си като дарения медикаменти и медицински материали. Както Куба многократно е алармирала, блокадата на САЩ ѝ пречи дори за закупуването на необходимите количества спринцовки и респиратори, чието използване в пандемичните условия е нараснало многократно. Активистите от „Пастори за мир” от десетилетия разгръщат многобройни инициативи за солидарност с Куба и за отмяна на блокадата. Сегашната им група проведе серия от такива акции и в Маями, преди да потегли от там за Хавана. Програмата им в Куба ще продължи до 26 ноември, като акцентът ще е върху срещи с кубински учени и запознаване с местния процес на ваксиниране. Гостите ще посетят и град Матансас.
А честването на 502-годишнината на Хавана „отвори” и културния живот на Острова на свободата – с концерти, детски празници и състезания, изложби и т. н. Но най-вълнуващото сред събитията на 16 ноември бе откриването на бронзова статуя на легендарния интелектуалец Еусебио Леал – Историка на Хавана, чиято апостолска дейност в течение на десетилетия доведе не само до реставрацията на старинния център на кубинската столица, но и до истинското му възраждане като културно-историческо средище. Еусебио Леал почина на 31 юли 2020 г., месец и нещо преди да навърши 78 г. Статуята му, инсталирана сега пред входа в красивия колониален Дворец на генерал-капитанството в самото сърце на Старата Хавана, бе открита от кубинския президент Мигел Диас-Канел. Дон Еусебио е изобразен така, както беше обичайно да го срещат из улиците на града – с книги и документи в ръка, забързан по задачи, но никога не пропускащ да махне приветливо към поздравяващите го на всяка крачка хора...
В Хавана има много такива статуи на прочути личности, без пиедестали, „замръзнали” на популярни места, където всеки може да ги прегърне и да се снима с тях за спомен. За част от тях идеите пак са идвали от дон Еусебио. Известна е и негова снимка редом до такава статуя на големия кубински поет Николас Гилен, загледан завинаги към пристанището на Хавана. Впрочем, Гилен е свързан тясно и с България чрез своята „Малка балада за Пловдив”, проникновено изпята навремето от „Диана Експрес”. „Замръзнал” под колонадата на Площада на катедралата в Хавана е и влюбеният в Куба испански танцьор и хореограф Антонио Гадес, нашумял у нас с изпълненията си във филмите на Карлос Саура „Кървава сватба” и „Кармен” и отдал много от силите си на Кубинския национален балет преди да си отиде през 2004-та. А пък в хаванския парк „Джон Ленън” на красива пейка се е разположил и легендарният „бийтъл”, редом с когото не пропуснаха да приседнат принц Чарлс и неговата Камила при посещението си в Куба през 2019-та.
И аз за последно бях в Куба през 2019-та, малко преди Хавана да отпразнува 500-годишнината си. Беше седмото ми гостуване в тази магнетична страна. А първото бе още през далечната 1984-та. После бях през 1997-ма, 2008-ма, 2012-та, 2016-та, 2018-та, 2019-та... Последните три пъти отразявах ежегодния международен панаир на туризма FITCuba заедно с десетки журналисти от цял свят. Знам много добре с какво нетърпение Куба очакваше да стане възможно „отварянето” ѝ отново за туризма, който ѝ носеше толкова важни приходи. Дано сега наистина потръгне някакво съживяване. И дано проклетият вирус отстъпи по-скоро из цялата планета – разбира се, ако човечеството е достатъчно отговорно и солидарно, за да го пребори с координирани усилия, вместо едни страни да се опитват да задушават други със санкции и блокади...
„Куба живее” - #Cubavive – е красноречивият хаштаг, под който преминава сега „отварянето” на Острова на свободата. Логото често върви и с допълнителни надписи: „...и прегръща”, „...и диша”, „...и се възражда”...