Отишъл си е един голям кубинец и интелектуалец от световна класа - Еусебио Леал, Историкът на Хавана.

Отишъл си е един голям кубинец и интелектуалец от световна класа - Еусебио Леал, Историкът на Хавана. Човекът, който се сля с този вълшебен град, за да опази и възстанови цялата му красота, архитектурното, историческото, културното наследство, което е безценно богатство и за цялото човечество. Дълбок поклон пред паметта на Еусебио Леал! Прекрасната Хавана ще е вечната памет за него! Имах щастието да общувам с тази изключителна личност по време на миналогодишния Международен панаир на туризма FitCuba 2019, който беше посветен на 500-годишнината на Хавана. Еусебио Леал получи специално отличие от тогавашния министър на туризма Мануел Мареро Крус. Впрочем, Мареро Крус днес вече е министър-председател на Куба. Уви, още тогава всички знаеха, че Еусебио Леал страда от тежък рак. Но въпреки болестта той взе участие в няколко прояви на FitCuba 2019 - и омая всички ни с онова, което ни разказа за Хавана, а и КАК го разказа!...

Пускам тук няколко снимки от срещите ми с Еусебио Леал и повече снимки от Неговата Хавана...

Също така превеждам тук развълнуваните думи на един непознат ми лично кубински приятел от страницата във Фейсбук Fotos de La Habana ("Снимки от Хавана"), защото ми се струва, че много точно предават чувствата, обзели сега, покрай загубата на Еусебио Леал, не само всички хаванци, но и всички кубинци...

Ето думите на Мичел Фернандес: „Никога не съм се обявявал за последовател на никой артист, спортист, политик, религия или тенденция, но смъртта на Еусебио Леал Спленгер ме разтърси. Дълбоката ми мъка не е заради неизбежното - всички кубинци знаехме, че той страда от ужасна болест. А защото това бе един изключително образован човек, голям познавач на нашата история, дори на онази, която изглежда неудобна и не се появява по книгите. Един човек, неповторимо владеещ словото, който можеше да превърне една обикновена среща във възхитителен урок по история и патриотизъм. Беше онзи луд, който през 80-те легна на една емблематична улица в нашия град, за да препречи с тялото си разрушаването ѝ. Същият, който на един конгрес на UNEAC (Съюз на писателите и дейците на изкуството в Куба) застана и със своето винаги просветляващо слово напомни на онези, които взимат решения, и на политиците, че кубинци сме всички - тези тук и онези там. Днес умря не само Историкът на Хавана, умря душата на този град. На неговото упорство, богатство на духа и труд дължим спасяването на безчет сгради, площади, паметници... цял един град и неговите жители. Хавана няма да е същата без него. Ще го виждаме във всяка постройка, във всяка улица, във всяко ъгълче на този прекрасен град, на който посвети целия си живот и всичките си усилия и в който вгради своето огромно дело. Права е голямата поетеса и интелектуалка Фина Гарсия Марус, казвайки: „...Дори и когато вече няма да се говори за никой човек, за Еусебио ще си спомнят камъните”...