В тази статия президентът Мигел Диас-Канел Бермудес твърди, че вдъхновен от тези, които обичат и намират, той е призовал да мисли като страна, с убеждението, че източникът на колективна интелигентност е неизчерпаем
Автор: Miguel Diaz-Canel Bermúdez | internet@granma.cu
27 септември 2019 г. 23:09:41
«Мъжете са два вида: тези, които обичат и намират, тези, които мразят и рушат. И борбата на света става тази на индуистката дуалност: доброто срещу злото.
Кой не е запомнил онази фраза на Марти в тези предизвикателни дни, в които противникът стиска оградата с подновени надежди да ни умори и най-доброто от Куба се вдига, за да се изправи срещу него, докато други търгуват с дискомфорта и недостатъците?
Първите, забележимо и мощно мнозинство, повишава националното самочувствие и зареждат с енергия повече от сто кораба с гориво.
Виждал съм ги в нашите обиколки из страната. Мъже и жени, млади, деца или възрастни хора, които следят новините, анализират контекстите, осъждат злоупотребите и предлагат своите идеи, усилия и дори шеги, за да се изправят пред безспорното лошо време, което ни налага новият обрат на арогантната и насилствена империя ,
Те са на страната на тези, които обичат и намират. Мислейки за тях, ние призовахме да мислим като страна, с убеждението, че източникът на колективна интелигентност е неизчерпаем.
Призовахме да мислим по различен начин, да бъдем инициативни, да различаваме възможностите на времето, в което живеем, качествено различни, каквито са и човешките същества, в сравнение с други етапи, не само защото годините са минали, но и защото в хода му светът, страната и кубинците с тях се трансформираме.
Когато призоваваме да черпим опит от най-трудните години, да премахнем праха от спестяванията и практиките за ефективност от специалния период, ние го правим, мислейки за всичко, което допринесе тогава колективната интелигентност и което погрешно сме изхвърлили веднага след като мина най-лошият момент.
Убедени сме, че това търсене трябва да отчита новите контексти, технологичния напредък, приноса на знанието в един от най-динамичните периоди на човешката цивилизация, и не само по отношение на това, което сме напреднали като вид, но и в по отношение на това, което сме загубили под консуматорския и хищнически тласък на капиталистическата система.
Не се страхуваме от думи, както не се страхуваме от предизвикателството. Всичко се променя, с изключение на принципите. На първо място, решението да запазим националния суверенитет и независимост и да защитим социализма, социалната справедливост, солидарността и интернационализма, на което дължим собственото си съществуване като нация.
Нещо друго не се променя: манията за империята да наказва „лошия пример на Куба“.
Може би затова някои поставят под въпрос конюнктурния термин, с който описахме енергийната ситуация. В несигурните условия, в които функционира международният пазар на горивата, и при тежкото финансово преследване на блокадата, която Куба търпи, конюнктурното може да внуши прекомерен оптимизъм, но не поставянето на ограничения за тази ситуация би било ненужно песимистично и безотговорно.
Това, което не можехме да направим по никакъв начин, беше да замълчим пред сценарий, наложен от ескалация във враждебността на империята към Куба заради солидарността ни с Венецуела.
Това, което трябваше и можехме да направим, беше да информираме по широк и прозрачен начин, нашия план срещу плана на врага. Сериозно и отговорно правителство има това задължение към своя народ.
Ситуацията се развива до днес, без да се налага да прибягваме до прекъсвания на ток. Страната на тези, които обичат и строят, направи това възможно.
От противоположната страна тези на омразата се опитват да рушат това, което правим, пълни с ярост при народната реакция, те призоват корабите да не пристигат, светлините да угасват, обръчът да се затегне, независимата и достойна Куба да се предава или да умре. Те са доволни от всяка нова мярка, насочена към укрепване на блокадата. Мечтаят за нахлуването в Куба.
Подобно на библейския Каин, има и такива, които пишат, говорят и дори крещят в социалните мрежи, за някои монети от милионерската плячка, предназначена за подривна дейност срещу Куба. Всяка минута от нашата съпротива им позволява да се продават.
Няма по-лоша цена от това да капитулираш срещу врага, който без причина и право те напада, написа Фидел. Колко валидна е неговата фраза! Колкото и на Алмейда, с която започнахме и поддържахме тази борба. При временна или постоянна атака: «Никой тук не се предава...». Последната дума я дава народът.