Икономическата, търговска и финансова блокада, наложена от правителството на Съединените американски щати срещу Куба в продължение на почти шест десетилетия, е най-несправедливата, тежка и продължителна система от едностранни санкции, прилагана спрямо която и да е държава. Създадена на 3 февруари 1962 г. от Джон Ф. Кенеди - 35-ият президент на Съединените американски щати - чрез изпълнителна заповед 3447, тя продължава да е в сила и се прилага с пълна строгост, като основната пречка за развитието на кубинската нация.
При текущи цени натрупаните щети за почти шест десетилетия от прилагането на тази политика възлизат на 144 млрд. 413,4 милиона долара.
Като се вземе предвид обезценяването на долара спрямо стойността на златото на международния пазар, блокадата е причинила количествено измерими щети за повече от един трилион 98 млрд. 8 милиона долара. Тази стойност представлява 19% ръст през предходния период, в резултат на 18,3% увеличение на цената на златото.
От април 2019 г. до март 2020 г. блокадата е причинила загуби на Куба от порядъка на 5 млрд. 570,3 милиона долара. Това представлява увеличение с около 1,226 милиона долара спрямо предходния период.
За първи път общият размер на щетите, причинени от тази политика за една година, надхвърля бариерата от пет милиарда долара, което илюстрира степента, до която блокадата се е засилила на този етап. Изчислените въздействия не включват действията на правителството на САЩ в контекста на пандемията КОВИД-19, тъй като надхвърлят края на анализирания период.
Посочената политика, която вече е на 58 години, представлява масирано, грубо и систематично нарушение на човешките права на целия кубински народ и се квалифицира като акт на геноцид, съгласно Конвенцията за Предотвратяване и Наказване на престъплението от Геноцид от 1948 г. Тя нарушава Хартата на ООН и Международното право и представлява пречка за международното сътрудничество.
Налагането на икономическа, търговска и финансова блокада от Съединените щати срещу Куба представлява основната пречка за развитието на всички потенциали на кубинската икономика. Тя представлява спирачка за изпълнението както на Националния план за икономическо и социално развитие на страната, така и на Програмата 2030 г. и нейните цели за устойчиво развитие. Това е основната пречка за развитието на икономическите, търговските и финансовите отношения на Куба със Съединените щати и поради екстратериториалния си характер, с останалия свят.